Картографираме горите на България с отворени данни, правим обезлесяването по-видимо и насочваме вниманието към възстановяване и гражданско действие.
Forest Atlas of Bulgaria е свободен проект с отворен код, който превръща горските данни в ясна карта и разбираем обществен разказ.
Да направим горското покритие, загубата и възстановяването видими в карта, която всеки може да използва.
Да стъпим върху официални и проверими набори от EEA, Copernicus, GFW и Изпълнителната агенция по горите.
Да превръщаме интереса в натиск, подкрепа и реални възможности за възстановяване на гори.
Да държим промяната, въглеродния ефект и регионалните различия видими и проследими.
Кратък национален обзор, изграден от същите източници, които захранват атласа и неговите графики.
Опазването на горите не е само история за биоразнообразие. То е и част от въглеродния баланс зад модерната инфраструктура, облачните услуги и ръста на AI.
Загубата на гора не вреди само на екосистемите — тя носи и въглеродни емисии. През 2025 г. България губи приблизително 9 100 ха дървесно покритие при прага на GFW за 30% корона, което се равнява на около 4.15 млн. тона CO₂. В същото време глобалните центрове за данни, включително тези зад AI, растат и увеличават енергийния си отпечатък.
Здравите гори са най-силният естествен въглероден буфер. Младите и растящи български гори абсорбират ориентировъчно 3–5 тона CO₂ на хектар годишно според вида и възрастта на насажденията. Зрелите гори складират огромни въглеродни запаси, дори когато годишният им прираст се забавя. Да пазим и разширяваме горите означава да компенсираме част от индустриалния натиск, включително този от облака и AI.
България има гъста мрежа от защитени ландшафти, но защитната карта още не покрива достатъчно от най-ценните горски ядра.
Атласът не е само за това, което остава видимо от сателит. Той е и за най-незаменимите гори, които оцеляват отвъд общите числа.
Старите български гори — такива, които не са били сечени или силно нарушавани — покриват приблизително 150 000 ха, или около 4% от всички гори в страната. Те се срещат като островни иглолистни масиви в Пирин, Рила, Славянка и Родопите, както и като букови ядра в Стара планина, Беласица и Странджа.
Критичното е, че над половината от оставащите стари гори в България не са в защитени територии. WWF България ги картира от 2013 г. насам, идентифицирайки над 21 000 ха стари гори извън защитените територии и десетки общини с ценни стари насаждения. Защитата им остава един от най-спешните природозащитни приоритети в страната.
Източници: програмата на WWF България за стари гори; Silva Balcanica 20(3)/2019.
Всеки слой и всяка ключова статистика в атласа са вързани към публични и проверими източници.
Green Atlas е създаден с уважение и благодарност към живия свят. Вярваме, че опазването на горите е дълг към следващите поколения. Всяко засадено дърво, всеки картографиран хектар и всяка подкрепа приближават България до по-зелено бъдеще.